Замисляли ли сте колко са креативни децата? Как успяват да намерят невероятно прости решения за определено сложи ситуации.

Някъде бях чел едно определение за начина по които децата изобретяват (да те всичко ИЗОБРЕТЯВАТ) решение на даден пробем - "Едно дете би намерило просто разрешение на комплексен проблем само защото то не знае по-сложен начин".
Това е много важно. Децата намират разрешение на разните проблемчета, които им се изпечват на пътя, много бързо. Те просто немогат да си позволят да чакат и мислят сложни системи от решения. Или го решават или викат мама да се справи с проблема но това се случва само ако наистина са я закъсали. И всичко това става с опити и грешки. Защото пътя на творчествто, на създаването е пътя на грешките и опитите.

Наскоро гледах един британски психолог сър еди-кой-си (наистина не ме бива в помненето на имена ако някои се интересува да го потърси на www.ted.com), който заяви следното -"децата се раждат еднакво креативни, ние просто убиваме креативността на повечето в процеса на възпитанието им". Да, точно така. Внушаваме им, че да грешиш е непростимо, обвързваме ги с морални дилеми и правила, които самите ние необичаме но спазваме. Караме ги да се срамуват от грешките си до такава степен, че те не събират смелост да експериментират отново. Убиваме тяхното желание за творчество и създаване на каквото и да е било само защото има възможност те да сгрешат и да не се получи това за което са тръгнали в началото. Разбирасе, че в голям процент от опитите си те ще грешат. Те ТРЯБВА да грешат за да се научат да правят правилните неща. Да отделят грешното логическо мислене от правилното такова.
Нашият мозък не работи като компютър, напротив. Той е по скоро адски голяма система за разпознаване на модели и форми, и тяхното сравняване с паметта натрупана с времето от взаимодействие с тях. Разбира се е много по сложно от това но в основата си механизма е този. Хората доста често виждат това кеото искат да видят или това което очакват да видят точно поради този наччин на функциониране на нашия мозък.

Замислих се затова, защото моята работа е точно това, да греша и да взимам максимума информация от грешките, които правя. Нашата социална среда обаче ни кара да отделяме прекалено много енергия и време да прикриваме истинския брои на грешки които правим. Интелигентността на един човек секрие в баланса на това колко грешки прави и колко информация извлича от тях.
Грешките могат да се предефинират - в смисъл сега ако сгреша тук ще знам че това и това е правилно но пък се прецакам това и това ще е загубено -, за да не се загуби положителната стойност, когато от информацията придобита от грешката се извади загубения девидент ако грешката небеше допусната.

Да, но ако някои е толкова неблагоразумен да даде публичност на грешките си, то тогава тои бива разпнат от обществото. И да никак не е трудно да проследиш нишката на мислене на един човек и да видиш той дали се поучава от грешките си или просто добре ги замазва и затова си позволява да ги допуска пак и пак.

Направих си два извода.

Доста добре се справяме в превръщането на децата си в малоумни идиотчета, които по късно ще бъдат лесно управлявани или поне подчинени на същата система на която се подчиняваме и ние, имайки същите проблеми и същата невъзможност да ги разрешат.

Хората имат невероятната способност да се адаптират към всякакви ненормални условия, нещо което ние толкооа лесно забравяме и не искаме да вземем под внимание когато съдим някого.

Малко ни е сбъркана логическата система, защото не допуска за възможни едновременно две взаимно противоречащи си истини, както често се случва в живота.
Вменява се страха от грешка, обвързан с кодекса за правилно поведение.
Оттам е напълно нормално кръга на възможните решения рязко да се стесни и да останат единствено труднодостъпните и да се пренебрегват като неетични късите решения, решаващи пряко проблема без да го задълбочават.
И на малоумните идиотчета после им трябват доста години за да проумеят отново, че и на най-сложните проблеми решенията са прости, стига на човек да му стиска да ги предприеме и да бъде отритнат за тях от обществото като отцепник

Браво на теб! Темата е страхотна.
Относно децата - те наистина имат способността да вземат решения и да разрешават проблемите (поне всоите собствени) не по-зле от повечето възрастни. Едно дете на 6 години може да ти предложи изненадващо добро разрешение на проблем, с който повечето възрастни биха се тормозили. Защо децата губят креативността си с времето? Защото така ги учат. Обществото се старае да подтисне творческото мислене на детето и да го приобщи към един тип логика (Аристотеловата логика, която е най-разпространена в момента и за съжаление с някои грешки), а детето постепенно се научава че креативното мислене не му е необходимо.
Имаше една детска песничка, която разказва как възрастните убиват творчеството в децата. В песничката се разказва за малко момченце в детската градина. Учителката им е дала задача да нарисуват цветя. Момченцето рисува цветята в най-различни цветове - лилави, жълти, розови, зелени (както и дръжките на цветята не са само зелени, а отново обагрени във всякакви цветове) и изобщо шарени. Учителката отива при него и като вижда това, му се скарва. Тя казва "Цветята са червени, а листата им зелени". Момченцето казва "Дъгата е изпъстрена с цветове, цветята са изпъстрени с различни цветове и аз виждам всеки един от тях". Учителката се ядосала и го наказала да стои в ъгъла, за да се научи да слуша. На детето му станало самотно, то отишло при учителката и й казало "Цветята са червени, а листата им зелени. Вече няма да виждам нещата по различен от установения начин". След време семейството се преместило в друг град и в новата детска градина учителката казала "Деца, в едно цвете има толкова много цветове, нарисувайте ги". Момченцето обаче рисувало само червени цветя със зелени листа. Когато учителката го попитала защо, то отвърнало "Цветята са червени, а листата им зелени. Аз вече не мога да видя нещата по различен от установения начин".
На пазара има книги, които дават различни идеи за развитие на креативното мислене у децата, само че истинското развитие се постига чрез общуване с детето и разбира се, като му се дава възможност да взима решения и да разрешава проблеми.

Както казва Чарлз Буковски: "Почти всички се раждаме гении и умираме идиоти". Може би, ако всички се замисляме по-често за това защо креативността на децата изчезва като пораснат, няма да ги тласкаме толкова уверено да следват клишето.

Благодаря за хубавите коментари по темата, мисля че колкото повече се дискутира тази тема толкова повече ще се разпространи като тема над която си заслужава да се замисли всеки родител или бъдещ такъв. Но проблема с учителите и начина им на възпитаване на децата е наистина сериозен.

Относно Аристотеловата логика, тя е нещо адски важно но както всяка логическа система, важно е как ще бъде имплементирана за решаване на даден проблем. Аристотеловата идея, че един огромен неразрешим проблем може да се разделя на по малки и по лесно разрешими такива, докато се стигне то една камара малки но елементарни задачи е подход, които е невероятно добър и ефективен - приложен само когато има нужда от него. Често обаче това се използва за усложнаване на нещо, което е елементарно но понеже решението му е против наложените норми и порядки, ние се опитваме да го усложним за да избегнем всякакъв вид излагане или компроментиране. Децатя нямат този проблем поне до един момент в своето развитие.

Да го туря дълбоко на администраторите, дето слагат такива неграмотници като тебе на първа страница!!!
'Ма то и те са полуграмотни, как да ги виниш, милите!
Срам! Оставка! Лайна! И твърдо сварено яйце!

Да пълно е с правописни грешки но ако се вгледаш всичките са typo-грешки - не мога да свикна на клавиатурата на лаптопа още а и виж колко часа е постната темата 7 сутринта! тъкмо щях да си лягам. Имаи малко милост да го еба!

А за пунктуационите си много прав, неможах да се науча да мисля и пиша и да ги спазвам. Е тва е просто немога. А толкова рано сутрин да редактирам толкова дълъг пост...

Но това, че ти си толкова грамотен не те прави по умен, просто по -изпълнителен, което аз изобщо не съм :)

Еволюцията върви и ражда своите прогресивни нови системи чрез пробата и грешката.Това означава, че закона на пробата и грешката е най-великия закон в Природата, който е подвластен на случайността и никой никога не го открива, но той действа винаги и навсякъде. Затова действието на този вседесъщ закон може да се намали само чрез разкриване закономерностите в Природата, което ще е възможност за намаляване на случайността, респективно на пробите и грешките. Най-прогресивен в тава отношение ще бъде Всеобщият закон на материалното съществуване и развитие.
Статията е в много правилна посока, която е необходима за началното развитие на човешкия мозък при децата. Така те могат по-късно да овладяват закономерните знания научавайки се правилно да мислят и да откриват нови закономерности, за да бъдат умни. Затова стриктно спазване на правописа не ни прави умни, защото милиарди хора го спазват, на умът е много рядко явление при човека. За да нарастне броя на умните хора трябва още от детските години да се учим не само да знаем, а и да мислим, за да можем да правим по-малко проби и грешки. Поздрав!!!

Аз си мисля, че човек сам преценя дали даден резултат е грешка или не. И по тези закони грешката е субективна. Друга възможност за грешка е когато резултата не отговаря на алгоритъма на строгата система, но за да я има тази грешка трябва да я има и строгата система. По-общо казано ако няма строга система няма да има и грешки.