ХУбаво е да се събудиш някъде другаде. Обичам да спя в приятели, най -страното е че винаги се чуствам адски бодър и наспан сутринта. Обикновенно ставам преди всички и не ми се спи ама никак :)
Беше последния работен ден на Илиян /много много близак човек/ и решихме след кафето и черниа чай да слезем пеша до работата му. Не е ного около 40мин. от Бели брези до градинката на Кристал. По пътя си взехме по една закуска и обсъждахме какво ще направим ако някога се докопаме до управленчески постове. И двамата бяхме на мнение, че ще изкараме не повече от месец :) и после ще ни гръмнат-отровят-взривят-заколят-нещодругомногоболезнено.

Първата идея беше да се направи програма, която да използва затворниците в България за общополезни дейности, като например почистване на речни корита, залесяване, прокарване на канали и пътища и още много неща от които ще има полза самата държава във по дългосрочен план. Самите затворници ще имат избор да работят по да речем 5 часа на ден и да ползват ред бенефити. Има хиляди културни начини да накараш човек като тях да работи с желание.

Втората идея беше да се намали работната седмица на полицаите с един ден и в този ден те даходят на училеще. Дам, училище. По специална програма, разработена специално за тях /мноо специално стана но така е/ на тези хора да се преподава основи на психологията на масите, престъпниците и Българска история. Да, да история. Ще им е забавно особенно ако се набляга на военната ни история.

Тъй-като вече се бяхме отписали от живите, дойде и третата идея:

Държавна стратегия за развиване на определени отрасли. Не като сегашните обаче "Сега ще стимулираме еди какво си в българия айде идваите с идеи а ние МОЖЕ да ви отпуснем пари" - Ама хората нямат бизнес култура, те НЕМОГАТ да направят бизнес план, да направят елементарно дори маркетингово проучване. Говоря за национална икономическа стратегия за развитие по подобие на Япония или Южна корея /никакво откриване на топлата вода/. Варна например се слави с добрите си програмисти. Горе долу добро убочение от тамошния технически университет. Трябва само малко да се вдъхне дверие на тези младежи и девойки, които искат и могат да се занимават с това. Да им се покаже че това е доста платена и добра професия предлагаща мноого широк кръг от вазможности за развитие. Имат нужда от леко побутване било то от организиране на безплатни семинари за да им стане ясно какво предлага тази индустрия. Да се надъхат хората, да им се даде достъп до безплатна литература, места където се провеждат курсове, движат се някакви проекти не заради тяхното изпълняване а по скоро да се използват като обучение. Не ми се обясняват тук дреболиите.

И всичко това може да е възможно ако има малко поне съвестно управление. Напоследък чета адски много статии за упадака на нашата държавица, на младите хора в нея /тук ще вметна, че пиша от една пейка пред Иван Вазов театъра и НЕ СИ КУПУВАЙТЕ ЛАПТОП С ОГЛЕДАЛЕН ЕКРАН нищо почти не виждам :) това като оправдание на правописните грешки:)/ И понеже съм човек, които внаги се опитва да види хубавото в нещо лошо се замислих. Ами да! Колкото повече таквиа статии значи толкова повече положението е станало нетърпимо и МОЖЕ БИ ще се задейства някакъв социален механизъм, който ще задвижи нещата в нужната посока за подобряване. Дано само не е късно.

Ох задуха студен вятър, много е приятно сред звука на фонтаните, не ми се напуска България пак. Но ше се върна, с повече опит и с повече идеализъм и воля. Да, глупавия идеализъм понякога е полезен, стига да е добавка а не основа на работата.

Хубави дни ви желая :)