Пътувах си в трамвая и се замислих.

Обичаш някого, тои си тръгва, обичаш друг и после пак и пак. Казваш, че е любов, всичките пъти. Сетих се за първия си път, когато вкусих еклер и веднага с това първата си целувка. Да, да помня и двете. Толкова еклери - вкусни, скъпи, домашни, развалени, солени, сладки, сладоледени... Толкова пъти "обичам те". Всеки път е любов. всеки път различно.

Хиляди шопски салати, като хилядите прегръдки с приятели. Все е салатата, която обичаш, но вкуса винаги е различен. Пропит от атмосферата на мястото където е правена, с колорита на хората, с които си на масата. Прегръдка.

Може би затова не оже да се върнеш назад към любовта, изконсумирал си я вече, няма я. Има само място за нещо ново, освен ако си толкова добър за да успееш да направиш еклер с вкуса на предходния. Но не може, винаги става или по -добър или по -зле. По -добре или нещо различно.

Да, да обожавам еклери.