Имало едно време един рибар. Живеел си тои сам на брега на морето, живеел без часовник, без електричество и без социална осигуровка. Живеел щастливо. Рибаря имал хубава лодка, казвала се Мария. Докадето водата стигала лодката била синя, от там нагоре зелена. Стара била лодката, нямало да издаржи още дълго, също като собственика си. Рибаря бил привързан към лодката си, обичал я, чувствал я като част от себе си.
За нещастие негово, рибаря бил обичан много от синовете си и от внуците си. Обичали го, но живеели в града и не го рабирали. Но искрено се притеснявали за него, отказвали да проумеят неговот щастие и постоянно си мислели как да го зарадват. Всички били убедени, че тои се измъчва сам, там на брега на морето. На рождения му ден, всички, цялата рода се събрали и му купили лодка. Бяла и по -голяма от Мария. Лъскава и по всички стандарти по -добра от старото мо коритце. Тои се усмихнал и им благодарил, разходил децата в морето с новата лодка. Всички кимали доволни от избора си на подарък, все пак ще спят по -спокойно, влизането в морето с Мария си е чисто самоубииство, мислели си те.
Гостите заминали и рибаря легнал да спи след уморителното тържество в негова чест. Събудил се малко след изгрева, облякал се и преди още да се наслади на сутрешното кафе отишъл при лодките. Двете стояли една до друга, едната сливаща се с пеизажа, другата гордо стърчаща и блестяща на сутрешното слънце. Рибаря взел две греди, на които по принцип качвал Мария за през зимата, и качил бялата лодка, която наричал просто "Подаръкът". Избутал Мария във водата и се качил в нея.
Късно вечерта се разразила страшна буря. Рибаря на някоко пъти излизал да провери лодките. Вятъра бил толквоа силен, че качил Мария върху гредите на Подаръкът. При блъскането Мария се пробила но рибаря не видял това, поройния дъжд бил прекалено силен за да се види каквото и да е в ноща. Изведнъж бурята спряла, останал само ситен ръмеж, морето утихнало. Рибаря излязал отново навън да види последствията от бурята и тогава забелязал светлини в морето. Познал сигнала веднага -SOS - и без да се бави и мисли забутал Мария към водата. Бил толкова улисан в гребането а и в лодката имало толкова вода от дъжда, че тои не забелязал как се пълни с вода. След около половин час гребане пристигнал до почти обърнато малко увеселително корабче. В цялата суматоха крясъци и викове се оказало, че рибаря е пристигнал първи и към корабчето са се насочили и други съдове да помагат. Но корабчето потъвало бързо и на лодката на рибаря били качени всички деца. Възрастните можели да почакат и във водата помоща. На връщане с децата лодката тежала много повече и се пълнела с вода много по бързо. Почти посредата на пътя рибаря разбрал, че няма да успеят до брега и започнал да чупи седалката и да кърти дъски от носа на лодката. "Дръж това дърво здраво и махай с крака сякаш бягаш" казал тои подавайки парче от Мария на едно от децата. Минути след това лодката потънала и над водата стояли дядото и шест деца, всяко прегърнало по едно парче от лодката. Трудно било но с помоща на рибаря всички стигнали до брега.

Всички грешат, но не всеки е способен да види грешките си преди да нарани някого.