Излез, излез, има някой на терасата отвън. Хмм /как ли пък може да има някой на терасата отвътре?/ мислех си излизайки. Хладния вятър ме обгърна навън, искаше ми се да беше малко по тихо, не не , много по тихо, но колите по булеварда не изчезваха.
Няма никой тук, кого очакваше да видиш? Стана тихо, за малко.
Ти... ти винаги имаш нужда от огледало, за да се видиш.
Нима, ами ако е точно обратното? Ако съм си омръзнал вече да се гледам? Ако съм успял в опитите си да виждам през себе си? Като през стъкло...
Трудна задача, ужасяваща? Кой би искал да вижда силуета си насложен върху всичко това, което вижда. А когато е прекалено тъмно пред очите му ще е само лицето му, собствените му искрящи очи. Колкото по светло става толкова по размито ще вижда лицето си. В един момент то ще изчезне изцяло, ще остане само спомена за извитите устни, две дупки вместо очи.

Винаги ли пиеш чая без захар?
Не само черния, или зеления а и....
Добре, добре кога слагаш захар или можеби мед?
Когато аромата на чая го изисква...
Аромата, да, аромата...