"Не си губи времето"

Все още немога да разбера защо родителите постоянно ми споменаваха това. Каквото и да се случваше с мен, главно когато бях постигнал нещо важно, след похвалите веднага следваше това " А сега не си губи времето". Нещо като " хванал си вълната сега стой на нея, не се разсейваи да не паднеш". Това ми звучи глупаво сега. Няма такова нещо като " излезе ти късмета сега гледай да не го изпуснеш". Няма.

Бях заспал надивана и ми се присъни нещо, което ми беше адски познато. Чак накрая, малко преди да се събудя, се сетих кавко е. Беше продължение от стар сън, много стар.

Проблема с вълните, е че винаги има следваща, която вероятно е по голяма. И докато се забавляваш с тази, другата бива безвъзвратно загубена. Точно така, загубена. За да се появи следващата и следващата...

Не съществува такова нещо като "късмет" или по скоро "късмет" е всичко това, което не можем да предвидим. Много от нещата няма ме нужда да предвиждаме, да знаем точно как ще се случат. Като вълните, всяка е уникална, неможе да са индентични, колкото повече задълбаваме в анализа на две вълни, толкова повече различни стават те. Начина по който ги разделяме и класифицираме, е най -удобен за нас самите. Ако ние се променим, например станем по 100м. високи, малките вълнички, на които досега сме се радвали докато се разбиват в глезените ни и подкопават стъпалата ни, стичайки се обратно в морето, ще изчезнат. Тези вълни, който сега притесняват рибарските лодки, ще заемат мясото им.

Точно това се случва с израстването на хората, промяната на социалното положение, интелектуалното развитие, всеки един аспект дори най -тривиалния.

Ако станем по 100м. високи, какво ще ни е нужно за да се сетим пак за малките вълнички. Не, не спомена за тях, нещо друго, нещо което ще ни накара да ги потърсим. Отново. Знаейки, че усещането няма да е вече същото. И въпреки това да го направим.