Майка ми беше заспал на фотйойла в хола. Ей така, прегърнала си колената, с нощницата си на сини цветченца. Стресна се когато я събудих а положих толкова усилия да не се получи така.
Гадно ми е, а съм изпил само една бира и две /малки/ чаши бяло вино. Мисля, че толкова беше с алкохола, всеки път ми става все по гадно и по гадно от него.

Гадно ми е във Вара, имам чувството, че умирам. Винаги съм го имал тук. Сега просто е по силно от всякога. Скоро ще пристигне някой много специален за мен човек. Отдавна не е имало такъв. Всъщност винаги е имало, но почти винаги тои не е искал да е такъв.

Сега всичко е нормално. Някои който да ме накара да се чувствам специален за самия него. Нещо от което имах толкова нужда.
Да знам, като разпилян дюкян съм. Но как няма да съм, колкото повече се чувствам щастлив, толкова повече ме боли.