Сънувах хубав ,сън. Отдавна не бях сънувал така. И като се събудя да помня всичко, с най -малката подробност.

Вървях сам по асфалтов път, които много ми напомняше на родния ми квартал във Варна. Вървях и задгърба ми оставаше огромно поле с жита а пред мен отлявата ми страна, спокойно си блестеше Балтийско море. Поне знаех, че е това, никога не съм бил там. Отдясно започваше борова гора, която се качваше по рязко спускащи се височини.

Беше военно пристанище, бях в неговия край, където се намираше военния мемориал, моята цел.
Вървях бавно, бях невероятно спокоен и щастлив, сякаш нещо много важно и ужасно вече беше минало. Подминах един кей с някъкъв полупотопен кораб и веднага след него видях главната сграда. Беше затворена за посетители, знаех това много добре. Исках само да мина, и да беше отворена за посещения нямаше да вляза.

Сградата беше построена на пилони направо върху водата. Малка тераска колкото двама души заедно да вървят обикаляше цялата конструкция. Входа и беше така направен, че залязващото слънце да осветява вътре през арковидиния вход. Точно под него имаше вход които потъваше във водата. Знаех, че това е входа през които с мини подводници-ковчези бяха внесени телата на загиналите подводничари.

Подминах сградата и се насочих към следвашата сграда музей, доста по малка и скромна от предишната. Тя също еше над водата но имаше доста по широка тераса без парапет. Качих се на терасата и закрачих към неиния край, навътре към морето. Минах покрай надписа на входа и се спрях за секунда. "Плисък или плясък" пишеше със сребърни букви. Тук беше залата в която бяха увековечени геройствата на подводничарите. Продължих напред. Спрях се на ръба и се вгледах в красивото море. Мисля, че бях в някъкъв залив, не виждах открито море, неешо като фиорд помилих си тогава. Беше края на септември и хладния бриз се усилваше със залеза на слънцето. Изведнъж сякаш вятъра ме грабна и се опита да ме хвърли в морето. Неможех да мръдна, обърнах гръб и се насочих към брега но тъпчех на едно и също място. Усмихвах се, забавляваше ме това, че немога да мръдна а вятъра се усилваша. Докопах се до завет и слязох на брега. Вятъра пак се усили когато се приближих до водата и всичко се повтори, само че този път успя да ми намокри обувките.

телефона звънна и трябваше да ставам.

п.п

намерих го в нета мястото, някак бях сигурен че съществува. Само дето няма мемориали там де :)
Там, над градчето с името Narva.

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta5.gif&imgrefurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta.htm&h=394&w=599&sz=19&hl=bg&start=7&um=1&usg=__xVkd18BHy054ErVKPRAiXlS_xZQ=&tbnid=8xwuA3tK6UVOEM:&tbnh=89&tbnw=135&prev=/images%3Fq%3Dgulf%2Bof%2Bfinland%26um%3D1%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:en-US:official%26sa%3DN