Да блог, усещам се, че трябва да съм много емоционално разтроен, за да пиша пак в блога си. Мислех, че някои вече го е бастисал. Уви не.

Този блог си е за самия мене си. Дам, чудя се защо се опитвам да спазвам препинателните знаци тогава?
- Досадно а?
- Мдам.

Това, което ме накара да си отворя блога и да пиша - да толквоа беше силно и внезапно това чувство. Сладко и солено, болезнено и приятно, странно и познато, налудничаво и забравено. Личо мое.

Един човек го изтръгна от мен. Неочаквано но не и изненадващо. Добре де може-би по силно от очакваното, определено. 

Дължа отговор на този човек, "Защото е по лесно" дано това свърши работа.