Животът е нежно адски досадно нещо. Малките проблемчета, като малки демончета щурмуват всеки ден прекрасния ми и спокоен свят. Преслдват ме в тоалетната, в банята, в легото дори и когато съм сам в парка. Навсякъде.
Но аз ще ги победя този път. С един замах ще се отърва от всички тях. По -точно с едно натискане /въпреки че "с един замах" звучи къде, къде по -патетично/.
Гръмнах се.
Не съм отварял очи, всичко се появи в главата ми. Първо леко размазано но...
- Изчакайте малко, скоро картината ще се синхронизира с честотата на менталните Ви вълни.
- Ментални вълни - попитах в посоката на учтивия глас. - Дано тези вълни не се помещават в главата ми, че аз май не си оставих много...
Опитах се да си опипам главата. Странно, виждах, но не се виждах.
- В момента сте СЪСТАВЕН от ментални вълни. Съществувате на различно ниво от досегашното си съществуване.
- Аа, ъъ страшния съд?
- Наричайте го както Ви е удобно. Тук го наричаме ВСНБПП.
Опитах се да сбръчкам веждите си. Полуиха се малки водувъртежчета на мястото което би трябвало да заемат очите ми.
- Временно Спедиционно Ниво Без Право на Понататъчно Прехвърляне. - уточни гласът.
- Без Право? - изненадах се аз.
- Атеист, самоубиец! Какво очаквахте?
- Ами... добър въпрос – измънках аз – какво точно е Понататъчно Прехвърляне? – Затайх дъх аз.
- Не Е Прераждане!
- А какво Е тогава?
- Не СЪМ бюро справки!
- А къде Е т’ва бюро?
- А ВИЕ кой сте? Трябва ми име за да Ви потърся в ВВВ регистъра – долових някаква лукавост в гласът сега. Изобщо ама хич не исках да знам какъв е тоя регистър.
- Ами...
- Даааа?
- Аз съм...
- Вие сте?
- Гръмнат... да аз съм гръмнат!
- Моля?
- Гръмнат бе!
- А преди това нямахте ли си име? Преди това с гърменето? – пак тази лукава нотка.
- А този въпрос не е ли в разрез на ВВВ закон за защита на личните данни? – шансът на това ментално ниво да играят покер беше нищожен според мен.
Тишина. Започна да се чува странно засилващо се шумолене. Сякаш Някой прелистваше шеметно страници. Измина цяла вечост. После още една.
- Нямате право на достъп до тази информация – самодоволно каза гласът.
- А до каква имам право? – по дяволите.
- Ни – ка – ква! – добре поне вече имахме правила някакви.
Тишина.
Следва продължение...
