http://www.sonoframbow.com/

Да !

Ако трябва да дадете съвет на дете за живота, какво бихте му казали.

Незнам защо това се появи в главата ми но ето какво бих му казал:

Бъди търпелив, но не чакащ.

Това изпълва абсолютно всичко, което бих искал едно дете да знае за живота от някои друг.

**********************

Черен чай?
Да
Златен...
лъв, да.
Отново бе захар.
Да
Защо ти е студено?
Защо питаш?
На въпроса с въпрос е грубо.
Ти си груб, разваляш ми спокойствието.
Аз съм част от него.
Груб, досаден и самовлюбен.
А искаш ли всичко това да си ти?
Аз... не.
Тогава?
Дразниш ме... , понякога.
Ти мен, винаги.
А?
Има те, виждат първо теб, харесват те.
Нали това беше идеята в самото начало?
Изгарял си си езика с чорещ чай, нали?
Да, често.
Нека да пием тогава само студен чай, а?
Амм... Предлагаш ли нещо?
Не.
Благодаря все пак, че повдигна темата.
Сега ти злобееш.
Е, ето че нещата се подреждат от самосебе си.
Майната ти.
Това също, опасявам се ще се окаже проблем.
А?
Съмнявам се  ако "отида на майната си" ще съм някъде по -далеч от теб.
Копеле.
Това също поражда доста сериозна дискусия.
Чаят истина.
Ето виждаш ли, решихме първоначалния спор и то с твоя помощ.
Супер, радвам се че съм полезен, какво следва?
Откъде да знам, ти ги задаваш неудобните въпроси!
А, сега пак аз съм виновен...
.....................................................

От три дена си мисля да напиша разни неща в блога си и все не го правя. Причини всякакви.

Толкова много неща искам да напиша но сега ми се спи, утре повече, сега по изречение за всичко.

Писах писмо, сега се чуствам като обелен портокал, като костенурка побезчерупка.

Току що изпратих нещо към Канада и ако го одобрят ще бъда доста щастлив.

Още не съм се замънал на зъболекар за счупения зъб.

Обещах да изпратя чубрица по пощата да Брайтън.

Миша гладуваше два дена, сега спи  преяла.

Кои или какво подяволите ще ме накара да си създам навици, нямам идея.

Напих или по -скоро се опитах да се самоубия с ром - Captain Jack - ЗАБОГА НЕ ГО КУПУВАЙТЕ!

Немога да спра да слушам ROXETTE.

Не ми е лесно, глупав и неориентиеран съм, прост и смотан. Абе не е лесно.

Веднъж те попитах " Идваш ли?"
Ти остави тишината да ни раздели
Аз тръгвах и се връщах
Накрая изморен те проклинах

Сега се усмихвам
Тъмно е, заспивам
Сам, спокоен и щастлив
В сън вплетен в спомен красив

И ще се събудя
И в утрото студено ще те потърся
Знаейки, че те няма
ще те целуна, ще оставя тишината да те погуби

АхахахахахХАХХАххаххХАХхха

немога да спра да го гледам това.

АХАХАХАХХахХАхХАхаххахахахахХАХа

АХАХХАХАхахахХАхХАХА

Ох много ми е смешно

АХХАхХАхахахХАхХАхахАа

След изнервения и притиснат ден се озовах сред приятели и топли искрени усмивки.

Няма нищо по хубаво от  такъв завършек на деня. Добре де има още нещо, което може да се добави :)

Колко често правите гаргантюантски глупости, знаейки как да ги предотвратите но въпреки това ги правите? Надявам се веднъж на три месеца :)

Никога, ама никога не целувай жена без видимо и ясно предупреждение. Резултата варира от катастрофално смешен до катастрофално унизителен. Този път беше забавно смешно. Да с едно "катастрофално тъпо" във въздуха.

Хич, никак даже не е като по филмите.

Не мислех, че отново някои ще ме накара да се чуствам толкова искрено глуповат. Разбирасе е само за няколко секунди, но след това те кара да се усмихваш дълго време.

Спи ми се, гладен съм. На върпоса ми "ще има ли днес заплати" счетоводителката отговори "да, но няма да има пари за всички".

Ето ви още една причина да напусна. Какво значи това, ка ктака няма да има пари за всички. Как ще се избере кои ще взима и коя не? Аз като си върша работатa избирам ли кои да прецакам и кои не? Или заради това, че съм си дал молбата за напускане може да не ми дадат заплатата навреме. Аз съм в момента със 3ст. в джоба. Довечера трябва да мина да си сваля пералнята и да платя около 30-40лв. за такси да я извозя до Надежда.

Трябваше днес да ми е последния ден но щяло да се наложи да поостана малко. Колко малко, защо ми кахте да си ходя в понеделник а сега да оставам. Аз нямам ли планове, ей така си вея хуя, как ми скимне.

Единствената ми грешка досега е била, че не се стремя към пълна и тотална независимост. От каквото и когото е да е било.

Изнервен съм на максимум, Миша - плъхкинята ми - усеща това и вчера от страх ме гризна. Уцели някаква вена на руката ми и шурна кръв сякаш са ме заклали, а тя само перфорира кожата ми. Никаква болка и адски много кръв.

Обратното навсичко това, получих голяма поръчка за изработка на дизайн на каталог няма да кажа сега на коя фирма но е доста голяма. Каталога трябва да се получи "най-добрия в България". Ще видя какво мога да направя по въпроса.

Получих и една поръчка от Канада, ако харесат това което съм направил ще има доста интересни задачки от там.

Спокоен съм, но съм като бъре с барут. Само чакам някои да хвърли искрата.

едит:

Взех първи заплата. Незнам защо е с 50лв. по-малко. Майната му не ми се занимава. Ако си отворя устата за КАКВОТО и да било ще стане скандал, ще викам и ще искам да ударя някои. Естествено това никога не се случва. А и в редките случай кат осе равикам всички мълчат и не ми дават повод да ги ударя. Шибана работа.