Събудих се в 8.47.  Все още не знаех колко е часа, опитвах се да си спомня имаше ли някъде часовник. Станах и се замъкнах до коридора, откъдето надникнах в другата стая, нямаше никой - значи беше след 7.00. Добрем. Пуснах компютъра и той услужливо ми показа колко е часа. Отпуснах се назад на стола и пуснах винамп-а. Имаше адски много музика, която не слушам по принцип а харесвам. Пуснах си нещо на рандом - Jackie DeShannon - What The World Needs Now Is Love.mp3

Кухнята е на тоочно три три крачки от тук. Направих си ментов чай, момент да си го примъкна до тук.

Готов.

А там в кухнята всичко е толкова цветно, разхвърляно-подредено, някак спретнато и живо.
Легнах си в 2.45 и е истински рекорд че станах токова рано БЕЗ никакви усилия. Е да трябва да съм в 10.00 на Витошка и Солунска но ако си бях в нас щях да легна пак и да стана по -късно.

А тук. Пълно е с цветове, звуци и форми различни за мен, необичайни и в същото време познати. А, пардон и вкусове, чая е прекрасен.

Няма слънце навън, забравил бях колко обичам да се събуждам на високо.

Всичко е толковоа красиво около нас, само трябва да излезем от пашкула, който наричаме ежедневие, всичко е толкова различно, толкова стимулиращо за живот, само трябва да му даден шанс.

Напоследък всяка вечер е колкото сюреалистична толкова и хубава. Най -хубавите дни са тези след болката.

Стоях на терасата на един приятел, които се побъркваше малко по -малко. Вече беше доста пиян, когато се появих на вратата малко след обещтаните "в осем и половина съм при теб". Пиехме бира в чаши за шампанско. Адски малко бира се пие в тях да ви кажа. Не бях сам, преди това имах среща с Ели, не се бяхме виждали доста време.
Тя се закова пред йониката на нещастния пиян домакин и започна да свири нещо на нея, нещо известно беше. Аз
Аз стоях на терасата, седнал в онези на всички-познати-бели-пластмасови-столове и гледах Витоша потъваща в ноща.

Като в сън домакинът ни говореше несвързани неща.

Трябва да съм бил много добър миналата година, подаряват ми такива хубави вечери.

Предната вечер беше още по -красиво, на покрива на една кооперация с печено пиле и бира и питка и две хубави същества -особенно едното :)

Колко съм длъжен на хубавите хора около мен само аз си знам.

Благодаря ви.

Не бях гледал руски филм отдавна. Филма ми хареса, особенно санитарката :).

Фелма е Мы из будущего / My iz buduschego има го в арена.

Тази песничка ми влезе в главата.

____________________________________________________________________

Кофе, сигареты, я опять без тебя
В этом мире так пусто для меня
Сны, воспоминанья, как ты там без меня?
Не найду я ответа, тишина.
Вновь ухожу одна,
Вновь ухожу одна

ПРИПЕВ
Ведь это ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой

Холодно, в печали слезы катятся с глаз,
Где-то слышится шепот твоих фраз.
Ждать не прекращаю,
Все пытаюсь вернуть.
В наше прошлое можно заглянуть,
Просто забыть и жить
Просто забыть и жить

ПРИПЕВ

Ведь это ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой

Ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой

Кои е най -универсалния език с които могат да те разберат навсякъде?

Ама наистина навсякъде :)

Пак сънувах странен сън.

...както ръцете на любимия се ровят в косите ти , така вибрациите на гласовете им се заровиха в мислите ни. Безсмъртни, думите им намериха своя нов дом. Безсмъртни.

Върти ми се из главата това. Гласове от сън.

Научил съм се да обичам това което нямам, докато нямах това което обичам.

Немога да заспя, във Варна съм в старото си легло. Навън заваля тих летен дъжд предвождан от гръмове и светкавици. Четири и половина е, трябва да съм буден след 3 часа за да не чакам огромните опашки за вадене на лична карта. Ако не беше проклетата лична карта изобщо нямаше да се върна тук. Но добре че съм тук, инак никога нямаше да разбера какво се случва в семейството ми.

Лежах си досега по гръб и немоожех да заспя, обичам да си затоворя очите и да си направя ретроспекция на това как е минал деня. И без това ужасната ми памет ми прави номера, това се оказа добър начин да я опреснявам. Самоче последните дни заспивах с усмивка, сега немога да заспя дори. Да не говорим за двете сълзи, които изненадаха и мен самия.

Преди месец си бях в къщи и проблемите които заварих се оказват сега само върхът на айзберга. Тогава се прибрах в София угрижен но не и изплашен. Сега се страхувам колко още от проблемите си родителите ми крият от мен.

Имам нуждата да си поговоря с някого, някой адски близък. А тук вече почти не са останали такива хора.

Дъджът вече спря.

Аааа... събудих се с главоболие. Много неприятно и силно, закусих макарони останали от вчеа /изобщо не бях в състояние да си направя нещо за закуска/ и изпих един парацитамол, от които разбира се ме заболя стомаха. Влязох в банята и си взех зверски горещ душ. Излязох и не исках да се облека, излегнах се в леглото по хавлия и задрямах за около 20 -тина минути. Станах облякох се и свърших малкото работа която беше предвидена за днес, чух се с клиента и всичко мина нормално. Главата пак ме заболя, този път беше тъпа но сковаваща болка. Направих си чай от шипка и метнах наързо една зеленчукова супа. На масата имаше /не знам по каква причина/ печено пиле във фолио. Отчупих и едно парченце месо, изядох до и ми стана още по гадно.
Подяволите сега ли трявбаше да се разболявам?

Има дни в който трябва да намериш себе си.
Има дни в който трявба да използваш това кеото си намерил, за да скриеш нещо друго.
После идва деня в който трябва да изхвърлиш намереното, да покажеш скритото.
И когато се почувстваш лек и чист, свободен и необвързан...

Ще разбереш, че единственото от което имаш нужда е да се чувстваш обичан и все пак свободен.

Камерата е наживо. Ужасно ужасно пристрастяващо е. Юбер сладки пухкавите топки :)

http://atvs.vg.no/player/?id=16995

Имало едно време един рибар. Живеел си тои сам на брега на морето, живеел без часовник, без електричество и без социална осигуровка. Живеел щастливо. Рибаря имал хубава лодка, казвала се Мария. Докадето водата стигала лодката била синя, от там нагоре зелена. Стара била лодката, нямало да издаржи още дълго, също като собственика си. Рибаря бил привързан към лодката си, обичал я, чувствал я като част от себе си.
За нещастие негово, рибаря бил обичан много от синовете си и от внуците си. Обичали го, но живеели в града и не го рабирали. Но искрено се притеснявали за него, отказвали да проумеят неговот щастие и постоянно си мислели как да го зарадват. Всички били убедени, че тои се измъчва сам, там на брега на морето. На рождения му ден, всички, цялата рода се събрали и му купили лодка. Бяла и по -голяма от Мария. Лъскава и по всички стандарти по -добра от старото мо коритце. Тои се усмихнал и им благодарил, разходил децата в морето с новата лодка. Всички кимали доволни от избора си на подарък, все пак ще спят по -спокойно, влизането в морето с Мария си е чисто самоубииство, мислели си те.
Гостите заминали и рибаря легнал да спи след уморителното тържество в негова чест. Събудил се малко след изгрева, облякал се и преди още да се наслади на сутрешното кафе отишъл при лодките. Двете стояли една до друга, едната сливаща се с пеизажа, другата гордо стърчаща и блестяща на сутрешното слънце. Рибаря взел две греди, на които по принцип качвал Мария за през зимата, и качил бялата лодка, която наричал просто "Подаръкът". Избутал Мария във водата и се качил в нея.
Късно вечерта се разразила страшна буря. Рибаря на някоко пъти излизал да провери лодките. Вятъра бил толквоа силен, че качил Мария върху гредите на Подаръкът. При блъскането Мария се пробила но рибаря не видял това, поройния дъжд бил прекалено силен за да се види каквото и да е в ноща. Изведнъж бурята спряла, останал само ситен ръмеж, морето утихнало. Рибаря излязал отново навън да види последствията от бурята и тогава забелязал светлини в морето. Познал сигнала веднага -SOS - и без да се бави и мисли забутал Мария към водата. Бил толкова улисан в гребането а и в лодката имало толкова вода от дъжда, че тои не забелязал как се пълни с вода. След около половин час гребане пристигнал до почти обърнато малко увеселително корабче. В цялата суматоха крясъци и викове се оказало, че рибаря е пристигнал първи и към корабчето са се насочили и други съдове да помагат. Но корабчето потъвало бързо и на лодката на рибаря били качени всички деца. Възрастните можели да почакат и във водата помоща. На връщане с децата лодката тежала много повече и се пълнела с вода много по бързо. Почти посредата на пътя рибаря разбрал, че няма да успеят до брега и започнал да чупи седалката и да кърти дъски от носа на лодката. "Дръж това дърво здраво и махай с крака сякаш бягаш" казал тои подавайки парче от Мария на едно от децата. Минути след това лодката потънала и над водата стояли дядото и шест деца, всяко прегърнало по едно парче от лодката. Трудно било но с помоща на рибаря всички стигнали до брега.

Всички грешат, но не всеки е способен да види грешките си преди да нарани някого.

Аз лично се приключих от смях :)

Аниматора е мноо добър, тва кличпе си е истинско предизвикателство за анимирае, бравос :)