Три часа е. Не м исе спи особенно. Пак бях на гости да готвя, харесва ми да готвя на чужди места, сред хора които усещам за близки.

А тихо е около мен. Купих си шал. Исках с ярки цветове и на раета, но си харесах друг които повече подхождаше на настроението ми.
И нещо ми липсва, имам чуството че съм закопал нещо с някого и сме се рабрали, без да говорим, да не казваме на никои за него, дори и пред самите нас.
Тихо е и топло.
Леко ми е на главата.
Усещам мекото на пантофите си.
Само от време на време се чува тъп звук от скачащи плъхове.
Все още плюя кръв но не боли вече.
Спрях да вдигам и температура.
Тихо е.

Има дни в които те боли толкова много а всичко е толкова хубаво около теб, че даже не ти се иска да умреш. Ужас!

Гладен съм като два вълка, които са припаднали от глад.

По някаква случайност съм щастлив, въпреки непоносимото главоболие и постоянно покачващата се температура.

Липсват ми разни хора. Хубавите хора винаги липсват.

Извадиха ми два корена преди час и половина. Упойката минава и боли БОЛИ!

мамка му а колко работа има да свърша.

Полунощ минава. Аз съм на улицата, хладно е но приятно, ръмящия дъжд целува лицето ми. Оглеждам се в локвите на тъмната улица. Няма лампи но много хора не спят. Домовете им светят. Връщам се от гости на второто си семейство. Да имам си две, И двете толкова ги обичам. Да имам любов в повече. Колкото и да давам тя все не свършва, дори когато се връща студена и отхвърлена, вие в тъмното наранена. Бих я хвърлил пак и пак, там в пропаста без дъно.

Влизам в нас, по скоро в една от двете стаи за които плащам да използвам. Брат ми е пред компютъра, масата е цялата в трохи, няма минерална вода, навсякъде опаквовки от сладки неща, дрехи по столовете и гладни скачащи плъхове в ъгъла. Прилича на дом но не е моя. В моя няма да има никъде въргалящи се найлонови пликчета, торби и секви там такива.

За миг си бях внушил, че може би някои може да ме обича по онзи странен и налудничав начин, че всичко е възможно  да е толкова просто и естествено. Почуствах се ужасно не че нищо не е било толкова елементарно. а просто защото допуснах да се самоизлъжа. Изведнъж забравих колко сложни са хората, колко лесно може да допуснеш, че можеш просто да протегнеш ръка към нечии устни. Защо изобщо се чуствах ужасно след като всичко е толкова подредено около мен. Като прилива, винаги идва тогава когато трябва да дойде, някога мъничко по рано, друг път леко закъснява, но винаги е там. Не не бях прав, и към себе си и към всички. Не съжелявам, че имам сърце и то е по силно от разума ми понякога, няма начин да сгрешиш в чувствта си, те са или чувства или сянка на такива. Да понякога могат да притиснат някого в ъгъла, дори и теб самия, да те накарат да се задушаваш. Важно е тогава да си отвориш очите, чусвствата не нараняват те просто са като планински поток, отиват някъде и трябва да стигнат до там и ти или се опитваш да ги задържиш и си понасяш последствията или се отдръпваш и се наслаждаваш на силата им. И в някои много редки случай се вливаш в тях, без да знаеш къде отиваш, без да те е страх дали ще се удавиш. Един ден ще стигнеш морето, ще се влееш в неговото спокойствие, Един ден, но не днес.

http://youtube.com/watch?v=eF6gEqGw7r4&feature=related

http://youtube.com/watch?v=o26SlmROH5Q

Подреждам си рафтовете, сякаш мебелите са мои. Но не са. Рафтове пълни със спомени, мои лични. Толкова е мръсно тук, толкова разхвърляно. Където живееш, такъв си и ти. Истина.
Сънувах крака, много, стъпили на пръсти, готови за старт. Отлепиха се от земята, застлана с кадифе. Бягахме през ноща, Хоризонта беше залят от светлини на град към, който отиваше мост огрят от светлини. Бягах натам, вече не виждах никои от хилядите с които тръгнах. Паднах във вода, черна но някак красива и безопасна. Заплувах успокоен докато се събудя.
Толкова лесно стигам до хората, минавам през страховете им, през надеждите до сърцата им. Обгръщам ги  с ръце. Докато не разбера, че вече се задушават. Отдръпвам се, не мога да им помогна да си вземат въздух, само трябва да се отдалеча.  Правя го с неохота, но вървя назад без да гледам. Спъвам се, залитам, понякога падам. Продължавам да вървя на една страна. След време проумявам как стоя на пътя на светлината и хвърлям огромна сянка. Там където трябваше да е светло и топло.
Днес станах свидетел на нещо толкова неприятно колкото и странно. Стоях пред стълби на които беше седнал бащата на едно 7г. дете. Тои плачеше защото си е загубил сребърната запалка. Детето стоеше и гледаше леко смутено как баща му хлипа. Прокарах пръсти през косата му. То ме погледна с поглед на възрастен. Само за секунда.  След 5мин. се оказа че запалката е в джоба му. Но тези 5мин. убиха нещо в мен. Какво ли са направили с детето? Този въпрос неспира да ме измъчва. После сънищата ми били странни.
Оказа се, че не познавам човек, които да може да се похвали, че някои го обича както тои него,  в този момент. Аз познавам адски много хора.
Сигурно има някъде някой, които сега ми убягва.
Дано има.
От няколко дена имам ужасно усещане, че ще се случи нещо лошо на някого които познавам.
Чуствам се като котка, която е искал нежно да погали а е изпуснала ноктите си.
Брат ми не иска да ходи на зъболекар. При него това меко казано опасно. Каза че не иска повече никой да му бърка в устата. Разбирам го напълно, след две-три години и аз ще мина през всичко това.
Не си взех котето. Можеби на улицата ще е в по голяма безопасност.
Утре сме на пазар. Не съм готвил цяла седмица. Не помня какво съм ял цяла седмица.
Утре ще изхвърля нещо пълно със спомени, част от мен. И знам какво ще направят с нея, ще я съберат с лопатка и в коша. Така правят с ненужните неща, дори когато са били част от самите нас, обичана част. Правилно е така.

Няма ли най-накрая да ми се доспи.

Току що разбрах че съм пропуснал рождения ден на най-добрия си приятел. Ей така тои бил на 1.11 аз си мислех че е на единадесети януари...

Тъпо.

Вече не мога да пиша. Това мисля че е хубава новина.

chrysalis - отдавна не съм харесвал някоя думичка. Тази изглежда добре, звучи невероятно и е пълна с бъдеще. chrysalis.

А всичко около мен беше толкова подредено и красиво.
Не съм щастлив от чувствата, които изпитвам.

Днес нещо много се замотах. Два часа си търсех човек оито да обядва с мен. Безуспешно. Излязох да се поразходя сам и реших да си взема кюфтета от съседната будка на спраката. Винаги имаше опашка за тези кюфтета. Има защо. Докато чаках, един човек около 60г. се появи с една торба и попита: "Шефе днес? Късно ли минавам? Колко да давам?" продавача го погледна и каза " Само малки". Ставаше въпрос за торбички, найлонови пликчета. Едно пакечте струваше на продавача 90ст.  Човека с торбичките си взе парите и със същите реплики се обърна към съседната будка. От там го отпратиха. И после саседната... и така всеки ден. Студено е. А аз си стоя тук на топло, понякога ме мързи да бутна мишката даже. А навън е студено. Да, да знам, всеки неговоти си и др-др. Все пак е студено. Нямам право да ме мързи.

Можеби имам нужда да съм сам. Не че не съм. Но сега не искам да съм. А можеби имам нужда да искам да съм. Да малък хаос в главата ми.

Тихо е.

Днес трябва да съм още по щастлив от вчера. А м ие трудно. Имах среща с клиенти, които бях отписал. Не занм защо точно си изградих представата за тях, че не са доволни от мен и идеите ми. Отидох с нагласата да не се защитавам а да приема критиката им и да продължа напред... Посрещнаха ме много топло, искаха да ми правят чай, отказах, винаги отказвам. ПОговорихме. Доволни са от всичко което правя и се извиниха за бавното предвижване на нещата от тяхна страна. Беше приятно, нямаше напрежение в стаята дори когато заговорихме за пари. Аз се усмихвах. Много.

След това веднага се отправих към нас. Имах среща в един магазин за монитори втора употреба, който беше на 50м от квартирата ми. Супер защото проклетиа IBM, които си харесах тежи невероятните 38кг!!! 22" точно този които исках да си купя. Невероятен е :) Черен и ОГРОМЕН хахха :)

Сега си търся бюро. Ужасно ме боли гърба от сегашната ниска маса където стои монитора.  Утре брат ми ще провери един магазин за мебели втора ръка. За миг се замислих че искам точно някое антично бюро от комунизма.

А бях в съда. Свидетелство за съдимост не за нещо друго. НЕ ХОДЕТЕ ТАМ БЕЗ СИЛНИ ЛЕКАРСТВА!!!
Във Варна съответния документ се вади за ДВА дни и се подава молба за 10 МИНУТИ!!!

Това са хубавите неща. Да има и лоши. Слушам една и съща mp3, скарах се на брат ми че не си прави сметка за парите, и бях относително груб. Което е лошо. Брат ми има неприятни проблеми с един зъб, аз също. Още не съум намерил време да отида на лекар за гърба, и изобщо не виждам кога ще се случи това. Като отида на заболекар ще боли, много.

Студено ми е но обичам
не  като преди
но все пак боли

и ако това е  признак
на любовта
не искам аз  да съм призрак
отново и пак, и сега

пишеш. сквернословиш и пак ревеш
крешиш със вятъра
а когато се обърнеш
няма никои, няма го и чуството

няма никои и нищо
нямаш и глас
само болка която те крепи
заслепява и води

красиво е и истинско, въпреки че никои няма да те види
но не този път не лешиж в прахта
тя се стеле в краката ти

 този път няма сълзи по обувките ти
и слънцето игрява с теб
залязва но ти не спираш да се смееш

нямаш нищо, не е ли прекрасно това?
пролет за крила, лято за сънища

Дали както ти почне седмицата така и ще премине? Днес беше пазарен ен. Адски съм доволен от това което си купих, особенно от панталона. За първи път да е цвета които толкова харесвам.
Беше странен ден. Студено ми беше, главоболието ми се засилваше, благодарение на това че вася не беше с мен в този неприятно студено-мокър ден. За щастие намерих това което търсех ще във втория магазин.
Прекарах невероятна вечер с хора, които толкова искрено ме обичат. Само двама да, но достатъчно. Тези дни ще ходя на лекар, знам какво ще ми кажат , надявам се дакажат също и " Не е прекалено късно, може да се лекува". Болакта която изпитвам всеки ден, ах, мислех си че знам прага си на болка, оказа се че нищо не знам. Всеки ден от месец насам ималко повече, боли сякаш всеки един момент ти забиват тъп нож в рамото а главата ти притискат с менгеме. Боли. Свиква се. ДОри с друга болка се свиква камо л ис тази.

Чуствам се уязвим тези дни. Не толкова, като преди, но все пак. И въпреки това се чуствам силен. Като д си с бронирана жилетка и знаеш че без нея си загубен, усмихваш се, знаеш че ще боли. Но ще оцелееш, но ще боли.

Опитвам се да слушам Xandria, но си пускам Winter на  Tory Amos.

When you gonna make up your mind?
When you gonna love as much as I do?

Ще вляза да се къпя. Измислил съм нещо гениално. Разполагам, поради странно стечение на обстоятелствата, с две бани с два боилера.Смятам да изхабя единия и да пприбягам гол през къщата в адскиа студ до другата баня и да унищожа водата и там! Малко шведска баня :)

Студено е, но не хапещо студено а като докосване нежно студено.
Сънувам и в съня  ми няма слънце, но красиви облаци.
Сиви и студени, пухкави и бели. Избери си само. Ако можеш.
Звук на тънък лед, взривяващ се под краката ми. Минаващи коли.
Уви не спя, почти бягам. Бързам без да знам закъде, Студено ми е.
Усмихвам се на следващата пряспа и доволно скачам в нея.
Обръщам се и никои не ме следва. Сигурно има хора някъде около мен. Не ги виждам. Има вятър, малко сняг и много лед, киша и облаци в различни цветове като в калейдоскоп.
Едно дърво ме замери със сняг. Бягам а дробовете ми вече горят, защо не е студено като преди? Глупчо, ти мразиш "преди", обичаш само "утре", а живееш във "вдругиден".  От какво ли те е страх?
"Не ме питай знаеш"
"Нима?"
"Спи ти се, слушаш тази песен за, ам... 20-ти път?"
"А това ли, Зима, любовта започва и загива в зимата, нали?"
"Млъквай вече, досадно-изнервящо тъп ставаш"
"И ти ли, а какво да правя тогава с всичко това?"
"Изхвърли го, или изчакай да стане толкова много че да се удавим пак, глупак"
"Понякога се чудя какво правиш в главата ми"
"И аз, лека нощ"

Сън, ден, сянки, отражение, винаги, поглед, въпрос, тишина, ехо.

Вечер като нарисувана с мек молив. Черно бяла но толкова топла, със сенки плавно преличащи се в белия лист. Вечер, която оставя мек и топъл спомен за вкус на капучино. Усещане, което подаряват само онези много специални котки, които като ги вземеш в ръце те поглеждат лениво и се сгушват в теб ,и започват тихо да мъркат.
Странно. Днес си пожелах точно това, не че имах предвид под ванилов край, две секунди пропадане в нечии очи но... Не мислех, че мога да видя пак толкова големи очи, в които да се изгубя пак, макар и за малко. Сега се сещам "ванилов край". О да, какво ми е влязла тази думичка в главата? И защо само с нея мога да опиша дните си?

А всичко беше просто обикновенна вечеря, капучино, смях, оплаквания, усмивки и две секунди.
Кои иска повече?
А кои не?
"Две гърнета мед са по добре от едно" да Пух, подяволите така е.

Напоследък санувам много. Толкова много, толкова странно МНОГО. Вчера заспах в трамвая за около 5-6мин. и сънувах. Говореха ми некви изроди, целите в белези, не грозни по скоро здрави и приличащи на пирати. Смееха се после и единия черпеше с шоколадови бонбони. Подаде ми кутията и се усмихна с липсващите си зъби. Всичко беше толкова абсурдно, а аз се чуствах много щастлив. Сякаш с нещо адски зло бях направил нещо много добро. Всичко беше ужасно противположно. Здравеняците говореха с детски гласчета. Толкова объркано и сюреалистично беше всичко. Добре че беше кратко.

Имам адски много идеи за рисуване а нямам никакво време :(

Сметанови дни са дошли
сутрин пухкави
на обед сладки
а вечер изкушаващи но тешки

Сметанови мечти
и с тях не боли
въпреки, че няма ги във твоите очи

а как копнея
за сметанов поглед
за сметанова целувка
за ванилов краи